Short stories
H >>
Hristo Botev >> Short stories
This file was prepared by Victor Kirilov Liubenov, Sofia, Bulgaria
victor@mbx.isoc.bg
Thank you, Victor!
This text was written using the Windows Cyrillic 1251 character set.
Този текст е подготвен от Виктор Кирилов Любенов, София, България, victor@mbx.isoc.bg
Хиляди благодарности, Виктор!
O, TEMPORA! O, MORES!
O, tempora! О, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш:
магаре, свиня или вол; и не се сърди - дору още се радва, кога му речеш:
пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят
принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната
свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само
като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на
дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото
почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между
човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения
вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на
нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети,
вестникари, чорбаджии, учители и прочиe раби божии, та виж какво ще ти се
струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта.
Музикословеснейшият господин Пишурка, за честта на музите и на неговата
"госпожица правда" и "мадам кудкудячка" ще те повика на дуел или,
поетически да кажа, на полето на честта.
Мудроглупейшите и изряднейшите последователи на нашия Сумароков (нека се
не сърди г-н Войников, че му дадохме това име. Сумароков е малко по-долен
поет от великия Тредяковски) - почтените господа Пърличев, Сапунов,
Пискюллиев, Оджаков, Станчов, Фингов, Деребеев (уху!), щурците на
Блъсковото училище за мишките и сички нищи духом и богати глупостию, -
сичките ще те потеглят, щеш не щеш, на съд пред парнаските богове, дето,
разбира се, председателствува философът с дългите уши; а други, за кои
истината не е тъй тежка и горчива, сир. онез табан суратларъ, на които и в
очите да плюеш, те ще казват, че е божа росица - каквито са благородните
напр. х. Иванчо Пенчович ефенди, Христо Арнаудов ефенди, Никола Генович
ефенди, сладкото перо Михайловски, учителската фабрика Груев, синът на
Мита Патката - Павлов, сиамските братя Балабанов и Овчов, букурещката
"Добродетелна дружина" за обиране на умрелите и все и вся дебелокожа
породица и чорбаджийска - всички ще кажат: "Оставете тоз чапкънин; човек
без работа, заловил се да ни гложде цървулите и да маскари пречистите ни
лица, създадени по образу и подобию божию. "А! Незлобливи пиленца,
гълъбчета, славейчета и теленца! "Будилникът" не ще бъде тъй глупав,
защото не му е изпила още кукувица ума като на "Звънчатий Глумча" (Глупчо
трябвало да се каже), и тъй безбожен като покойния "Тъпан", та да унижава
умните, полезните и трудолюбивите животни с вас, подвижници на
пищеварението. "Тъпанът" беше омаскарил веднъж една магарица, като
казваше, че тази почтена майка родила букурещките български нотабили; но
затуй и господ го наказа, та нема рахат и на оня свят. "Будилникът", който
знае, че страхът от бога е начало на премъдростта, а почетта към старите
начало на добродетелта, ще се пази като от огън от такива неща - да
унижава животните. Неговата програма ще бъде: да гуди сяко нещо на мястото
му и сичко да краси с боите му. А ако има нещо общо между споменатите в
тая молитва раби божии и животни, то българският зоолог и доктор (ъ-хъ!
доктор ами?) Начо Планински, който беше написал едно време -Зоология за
българите", нека се потруди да реши тази велика задача, този всемирен
вопрос, та на Куковден, когато се напечати тази книга, да види ученият
свят какво ще рече: "Зоология за българите". Дотогава ний ще се препираме,
че нито Генович, нито Найденов имат нещо общо с животните и с човека. И
наистина какво общо напр. между занятията на магарето и работата на
ефендето и черибашият? Философът с дългите уши носи на гърба си: дърва,
вода, брашно, хора, и с това принася голяма полза, а ефендето издава
органа на шпионите "Турция", а черибашият - органа на идиотите "Правото" и
с това приносят вреда; философът върши само онова, що може, а черибашият
сичко, що не може; магарето никога не лъже, а ефендето го е срам да каже
някога право; магарето пости и затова ще отиде в християнския рай, Генович
яде пилаф и ще отиде в кочината на Мохамеда - а черибашият, който в турско
село държи рамазан, а в българско яде сланина, той на оня свят ще яде от
коритото на Гилдебранда.
А-ха, има едно нещо, за кое, ако се улови българският зоолог, ще може да
обори мнението ни. То не е тъй важно, та можехме да го премълчим, но
"понеже обаче сърцето ми плаче за моя народ", както казва г-н Великсин в
едно стихотворение, ще го кажем: юларят! Юларят и самарят! -Звънчатий
Глумчо", вместо да говори глупости, добре би сторил да прикачи юларя на
ефендето, а самаря на черибашият, па хайде като сюрюджия на изложбата във
Виена, та да видят и европейците какви стоки има българският народ, когото
едни наричат "немци на юг", други - "английци на восток", а той не е друго
освен вол в хомот, роб на бръснатата глава и на калимавката, роб и сам на
себе си.
ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ И НА ЖУРНАЛИСТИТЕ
Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се
от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да
живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и
който от вас има намерение да стане "благороден" просяк и да живее по-лесно
от "неблагородните" просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да
пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и
полезни, и честни, и сити. А нашата публика? - Не грижете се за тая
публика. За тая публика между ахтоподът и шопските цървули в Мраморно
море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува
никакво различие. И така, купете си пера и мастило и захванете своите
занятия, колкото се може по-скоро, защото днешнйото развитие на българския
народ е най-благоприятно за врабците.
Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте
луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то
го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец,
кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на
абисинците - това е се едно, - и помолете публиката да го не слуша и да не
принимава думите му за факти. Разбира се, че публиката има свои слабости,
следователно вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място, сте
длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: "сахарчица",
"халвица", "високоблагородия" и пр.
Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате
съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е
обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад. Но
тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой
западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е
спукана. Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на
един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това. Ако някой
чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите
пред ония, които познават неговите "несъществующи" благодеяния, то вие го
не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба
за кесията. "Кроткото агне от две майки суче" - говори българската
пословица, а в пословиците се заключават стари истини.
Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите
не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ. Вашата стока ще се продава без
акциз и без полицейски надзор, следователно - вие и вашето домочадие
можете да бъдете съвсем спокойни. Ако някой от вашите граждани направи
някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното
течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и
да не говорите за това беззаконие.
Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премълчите, то
няма кой да ви каже "аферим". Секи човек има свои грехове и сяка душа се
бои от адските духове, следователно мълчанието е една от ония добродетели,
които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо
миропомазание. "Ох, агне мое, мълчанието е голяма добродетел" - говорят
калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъдат
техни ублажители. "Ах, чедо мое, мълчанието е Христова добродетел" -
говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да
живеят "о господе". "Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните
комерчески добродетели" - говори пъповъзвишеното величество на своите
подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с
ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма
добродетел!
После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако
ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония
свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания. Пословицата,
която казва, че "по-добре днес попарник, нежели до неделя тутманик", няма
никакво значение за журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне
заец? С една дума, вие сте длъжни в това отношение да бъдете много по-
чисти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. "Ако някой (богат
човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата";
а ако някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво
бръщолевите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен
съвет за това или за онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете
уверени, че след няколко недели вашето име ще да се прослави по сичкия
град и вие ще да бъдете наречени благонадежден и разумен човек.
Третята длъжност на писателите и на журналистите е да просят деликатно и
да подмамят своите благодетели с особено изкуство. Ако имате намерение да
издавате "Напредок" или "Хитър Петър", то отваряйте ушите си и не лапайте
мухите. Когато чуете, че някой базергянин е получил наследство или че е
спечелил 20-30 хиляди гроша с някоя леснина, то идете на другия ден при
него (в това време той тряба да има кеф), разкажете му своето незавидно
положение, обвинете времето и скъпията (и скъпията е богоугодна на
пъпестите базергяни) и явете му умилително и сладкозвучно, че вашата най-
голяма дъщеря е порасла вече и че възрастта й ви задава големи грижи (N.B.
Даже и женените сърца биват нежни към порасналите дъщери). Когато
извършите сичкото това, то повдигнете малко страните си, захлупете отчасти
очите си, поухилнете се кисело и помолете великия патриотин да запише
няколко екземпляра от вестника ви и да ги хариже на сиромашките деца.
Слушайте и това: ако тоя благодетел на човеческия род ви каже, че той няма
време да чете и че вашият вестник му се не харесва, то и в такъв случай не
губете куража си. "Не четете, а сичко знаете" - му кажете вие и вашият
успех ще да влезе сам в джеба ви. А какво трябва да пишете в своите книги
и вестници и какви идеи сте длъжни да проповядате? О, за това не трябва ни
да мислите. Земете пример от "Хитър Петър", поучете се из "Гражданин",
възползувайте се от програмата на "Напредок", приемете направлението на
"Източно време", усвойте клисурските идеи на отец "Век", изучете
премъдростите на "Дунав", оженете се за "Училището", нахрапайте се из
"Читалището", и вашата работа е свършена. Ние не живеем вече в оние темни
времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна
храна по гръцките купища и по турските кавенета. Днес царува XIX век.
Разбира се, че ние говорим тук не за Балабановия "Век". Тоя "Век" не
прилича даже и на своя брат "Напредок", когото самата природа е създала
отличително от сичките други живи същества. В нашия деветнайсети век
българската литература се е обогатила даже и с такива съчинения, които ще
да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да
блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова
да плете чорапи.
И така, падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери,
бача си Добря Войникова, който се е постарал да ви напише "Теория на
словесността" и който се е завзел да ви направи хора. Нам отдавна вече е
нужен такъв човек и такава книга. Същото говори и остроумният критик във
в. "Напредок". Досега хората са се учили в различни училища и изучавали са
всевъзможни книги и науки, а отсега работите ще да се опростят и улеснят.
Земете книгата на Войникова, прекръстете се, прочетете я и станете разумен
човек и остроумен писател. Разбира се, че ако отец Марко Балабанов да би
се родил после г-на Войникова, той не би ходил в Париж да изучава
Ламартина и не би се върнал без мозък. Но историческите съдби са
необясними. Боже мой, кой дявол се е надеял, че из главата на г-на
Войникова ще да се роди такава нравствена сила, която ще да захлупи под
калпака си даже и г-на Оджакова и неговата "Наука за песнотворството"!
Както щете, а на г-на Войникова тряба да се окачи голямото петало.
(Букурещките чорбаджии завиждат.) Ако г-на Оджаков ни учи само да пеем
"Чам-чам дибинде", то Войников ще да ни научи да мислиме (радвай се, г.
Сапунов!), да пишеме (радвай се, г.Найденов!), да разсъждаваме (радвай се
г. Савич!), да философствуваме (радвай се, Мемиш паша!), да
дипломатизираме (радвай се, дядо Блъсков!) и да мъдрословиме (радвай се,
г. Войников!). Из последния брой на "Хитър Петър" се види, че влиянието на
г-на Войникова се разпространява необикновено бързо. Боже мой, и г.
Паничков е захванал вече да блее, а ние сме имали слабост да мислиме, че
това словесно животинче е способно само за клисарин или за "червочист" по
касапниците. Идете после това и не радвайте се г-ну Войникову! Но г.
Паничков си има и врожден талант. Секи от вас знае, че зимно време в
Калофер остават само жените, селските терзии, копачите и поповете, защото
мъжкото население отива в Цариград да шие на Амбарът. В това време в
Калофер дошел нов ага. А кой ще да го посрещне? Жените и поповете решили
да изпроводят г-на Паничкова да се поклони на забитина и да му каже "добре
дошел", защото г. Паничкова още в онова време се считал за "окумушин". Г.
Паничков отишел в конака, поклонил се на агата и рекъл му смирено:
"Сен сън пезевенк, аго!"
Разбира се, че на агата се не харесало това приветствие и той захванал да
бие калоферския "окумушин". Тряба да ви кажа и това, че из къщата на г-на
Паничкова се видел конашкият двор, а сестрата на окумушина стояла на
прозореца и гледала как ще да бъде посрещнат брат й от агата. Когато тя
видяла, че бият "окумушина", то извикала: "Мамо, а, мамо, бият Димитърча!"
- "А защо го бият?" - попитала майката. - "Димитърчо наддума агата" -
отговорила дъщерята. Из сичкото това вие видите твърде ясно, че редакторът
на "Хитър Петър" е бил знаменит още в онова време, когато е мислил с
мозъка си, когато е слушал с ушите си и когато е говорил с устата си.
Но както и да е, а българската журналистика напредва. Ние сме твърдо
уверени, че ако се появят още един "Хитър Петър", още един "Гражданин" и
още един "Напредок", то българският народ ще да отнеме "Баламук" и лудите
ще да останат без столнина. Токвил говори, че сяко едно правителство
прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича
на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за
шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и
по-малки пъпове!
ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА
"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и
няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува.
Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар
ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като
готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския
райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а
въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия,
която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като
дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш,
пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се
в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то
спиш като Крали Марка.
Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на
кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея
и на колене въздават хвала Бакхусу. Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и
точи из него пелин за здравието на Германия; дядо Горчаков раздава коливо
за "бог да прости" славяните, майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите,
сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон
плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики
пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската
костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и
за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе
бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили
тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в
очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят
блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и наместо хляб и
макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пръчле на
солените възседнало буцефала на Александра Македонски и исторически иска
да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският
пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие
дипломатическа боза и вика: "Аман от пиени хора." Множество малки и големи
господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на
просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за
изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата
литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на
науката и на цивилизацията.
А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недоверие и
думаш: "Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти тряба да
плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на
Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са
грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърбът
си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш
барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в
червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои,
жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята
ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език.
Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с
тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен
ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на
негово императорско величество, небесният представител на влашките
българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски
патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък
чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи
поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на
ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока
степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна
кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на
българския народ и кефът на босфорският Саул. "Но какво [по] дяволите!
Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари?
Протестуваме!" Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета
цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще
да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко
блаженствува под дебелата сянка на паякът. Само - църррр! Там на една муха
изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за
рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. в Диарбекир и в
Акия; тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили
едного на въже да се поизсуши. "Но ние имаме училища, читалища, екзархия,
литература, журнали, правдини - имаме младо поколение..." Да, да! Имате!
Кой ви казва, че нямате! Но ако е работата да се хвалиме, то и ние имаме
тука, в Румъния. Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита
политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската
литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за
разпространение полезни знания"оттогава науката, поезията, педагогията и
литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото
книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите; откакто
цариградските ханъмки родиха литературно-политическо списание "Ден", то
Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България;
откакто "Училище" роди богобоязливият редактор на "Градинка", то нашите
учени младежи престанаха вече да псуват света Богородица; откакто отец
Марко цанцугерът турна на своите глупости заглавие "Век", то великите
български пости станаха 365 дена в годината; откогато "Право" се кръсти на
"Напредок", то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее
"аман, аман", а откогато "Levant Times" се преведе на български, то нашите
патриоти захванаха да плетат мрежа, за да покрият народът от политическия
студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния
сняг, от економическото пиянство и от белите, черните и сивите цариградски
вълци; а откогато, най-после, "Читалище" се обеща, че от Нова година (т.е.
от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма вече да
печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на
европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баирът на
българския напредък; умствените чакръчета на нашето младо поколение
замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите
политически и литературни души; а в пияцата (т.е. по бит-пазар) на нашето
умствено развитие произлязоха такива важни операции и такива чудни
метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха
още няколко стотина зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите
навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово возкресение".
И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите
мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече
са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически
бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свършва, зимата се не
изминува и патриотите лежат в свойте топли стаи, сънуват
настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята
революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.
Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната
сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо
настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято.
Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат
гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да
изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из
своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да
запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"
И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което
едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да
направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши
физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по
купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие;
коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и
кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение
изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да
каже своята последня дума за живота, за характера и за стремленията на
гъбите. А ти... О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои
гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките
и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя
мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако
ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята
мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?
Кукурику! - Ето петлите! Джав, джав! - Ето кучетата! Зимата се свърши и
нощта се измина."
СМЕШЕН ПЛАЧ
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на
шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните
вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на
варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова
велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за
насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може
никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите
за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове
и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и
прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес
наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и
избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на
Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на
велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на
Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна
журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле
разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до
Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с
едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и
Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече
варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите
си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и
проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя
се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват
средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им
са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник,
низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син
человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин";
има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от
син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът,
а не той от града". Християнството, революцията и социализмът -
монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи
исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в
человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от
социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я
приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на
Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и
училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за
свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва
Гейне. Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги
задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и
страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли
си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден
първий.